Подуенската градинка

[Гео, граф]

Тия дни Валдос разчопли темите за предблоковите градинки и си викам ама я аз да направя една отделна тема за моята, всичко в темата за представянето мятам, там стана пълен тюрлюгювеч - то внук, то вила, то всякаква новост около себе си там изсипвам. Затова реших да подредя малко (и аз като Люб след толкова години ), не че не сте я виждали, но поне да се посмеем пак заедно на безкрайните ми гафове .

Първо малко разяснения. Блока ни е с пет входа и е на буквата Г. Входа ни е трети и е точно на ъгъла, пред него има оформени две площи по около 70-80 квадрата със западно изложение, на север към улицата още една такава в плътната сянка на блока, следва пътека, по която минава трафика на хора от квартала и голяяяяма площ към самата улица. На всичките тези места има много и вече доста големи дървета, абе направо си е гора. На стотина метра от запад, успоредно на едната част на нашия блок през паркинг и улица, се извисява грамаден 17-18 етажен блок-стена, който хвърля сянката си върху нас още към 15,00 през лятото. От другата страна (вътрешния ъгъл) също е пълно с дървета, стигащи вече до 3-4 етаж. Нашият апартамент гледа на север към улицата и на изток към вътрешния двор, тоест не виждам градинката от прозорците, само когато излизам или се прибирам.

Такааа. Началото е било през лятото на 2008 (да жУвей фейсбука, че помни толкова отдавна ). Виновник беше Шефа. Стоим един ден подпрени на кухненската тераса, която гледа към вътрешния двор и коментираме колко е мръсно и голо, как добре би изглеждало, ако имаше поне здравец, да се зеленее нещичко. Дърветата бяха само фиданки, не се забелязваха още, гледахме опечения от сутрешното слънце паркинг на съседния блок. А пред входа имаше сериозно количество здравец и кой знае откъде избуяли дребните оранжеви хемерокалиси, дето са като бурени (затова не ги харесвам и двете растения ). Знаеш ли, Шефе, какво ще кажеш да пренесем някое коренче здравец отзад, питам го, ама трябва да намерим и почвица, че там са колекторите и строителен боклук. Нямаш грижи, отговаря ми, ще измислим нещо. Пренесохме с кофи туфи трева и здравец заедно със земята, почистихме отпадъците и запълнихме дупките отзад. Обаче се оголи отпред една лехичка. И какво, какво - от вилата донесох някой и друг корен летни астри (дето им викат богородички), купих от пазара турти и с две шишета ден през ден поливах лехичката. Ето я



Само че айляк човек като мен, който хал хабер си няма с какво се захваща, насадих горкичките цветенца в сенките на бреза, липа, орех и конски кестен ... Сега там има здравец, там са и бебетата-лалета, за да може да се изцъфтят напролет преди да се разлистят дърветата. Това е отляво на входа като излизаш. А отдясно гордо засях семена от грамофонче, които бях събрала не помня откъде. На снимката във фейса съм написала: ''Високите притки в средата не са зелен фасул, както може би предполагате, а телефончета''. Така де, някак трябваше да се вдигнат нагоре пусти грамофони, че плъзнаха побеснели навсякъде, после години наред чистих семеначета









Толкоз от 2009г. Обаче през 2010 попаднах на форума и живота ми се промени. Ама съвсем сериозно ви го казвам. До този момент нямах никакво, ни-как-во отношение към цветята, независимо къде и какви. Поглеждам, казвам хубаво и продължавам, не са ме впечатлявали кой знае колко. Разправяла съм ви оная история със свекърва ми, дето ѝ казвам, че като млада булка сума ти подарени ми стайни съм унищожила (от пълна липса на внимание), а тя ми вика: Яз, маме, съм чувАла, че лошите хора не могат да гледат цветя ... Е, в следващите години рЕзко станах добър човек .

Ще продължа като си почина или по-скоро утре, че то се очертава да стане дълга история...

[Гео, граф]

Абе що ми се струва, че това вече съм го разказвала ? Или поне съм имала намерение, но вероятно ме е домързяло да го напиша... Ако се повтарям, ще извините белите ми коси, надявам се

ПП. Всъщност сега си давам сметка, че не просто ще разказвам историята на Подуенската градинка, ами ще се опитам да проследя и историята на форума като цяло, защото съм почти от самото начало на форум Хобикафе, бях примерно около 380-я член и някак все съм била винаги в окото на събитията, щото си ме знаете - екстроверт съм и не мога да пропускам приключенията

[Гео, граф]

Лятото на 2010г. Вече започвам да садя безпаметно и безрасъдно каквото и откъдето ми попадне. Купих си три рози от ХоумМакс, две от които продължават да живеят по местата си - жълта, червена (разпозната като Оклахома) и едни Бабини гащи (Куин Елизабет), която в последствие подарих на Ноел, защото никак не харесвах, а тя се влюби в нея. Те са в онези странни трикраки съоръжения с кръгчета от бял кабел. Дълги години оградата ми беше от колчета и опънат между тях сизал







Шефа винаги е до мен - като чистач, копач и шерп. А това дружелюбно котараче се завъртя за малко покрай нас, само за един ден. После си продължи нанякъде





12 септември 2010г. Поглед от козирката над входа. Дясната площ започва да прилича на нещо



Някъде по това време получих и първия си подарък от съфорумка - Мария Новозагорска ми изпрати три огромни кашона с китки. Полудях, хора! Направо загубих и звук, и картина ... Вярвате ли ми, че не само не знаех повечето китки какви са, как се гледат, къде се садят. Само за илюстрация ще спомена, че туфите с луковички мускари разделих внимателно и засадих едно по едно, наредени като войничета по ръба на лехата ... Ама сега имам от тях несметни количества къде ли не ! Мерко, повечето от първите китки ги затрих поради незнание и неумение, но никога няма да забравя жеста ти, щурачке

.......................................................

ПП. Открих снимка с подаръка от Мерка, прилежно наквасен в кофи и легени. Датата е 12 септември 2010г. Като гледам хеметата и брунерите са оцелели, най-дясното не знам котонеастър ли е, чемшир ли е, но и двата са живи и здрави, та май не съм погубила много от тях

[Тутти]

Гео, разказвай още, много обичам стила ти на говорене и писане.

[мечтица]

Вауу,това е много интересно,с нетърпение чакам продължение

[Гео, граф]

През зимата започнах да събирам стайни, щото форума е ужасно голямо подстрекателство и исках и това, и това, и това... ама дали имам условия, дали знам как да го отглеждам, дали помня кое кога се полива/подхранва - абе, няма значение, важното е да го имам - ненаситната цветарска алчност ме обзе и не ме е пускала и до днес ! Колко китки уморих - чет нямат, но гъдела не миряса



Следващата година отбеляза дългата ми страст по геснериевите, защото ми светна под шапката, че е много по-лесно да отглеждаш различни сортове от един вид , вместо да се чудиш това да го поливам ли сега или обичаше по-сухо . То глоксинии ли не дундурках ''приспивай/събуждай'', то стрептокарпуси ли не завъждах от листо и се радвах като дете на всяко зелено оченце, то от теменужки ли не правих колекции, които акарите ми зануляваха три пъти, докато накрая клекнах и се отказах след толкова терзания и загуби ... Сега первазите ми са празни през по-голямата част от годината, няколко колеуса ме радват в момента (благодаря ти, Лилко ), но предполагам, че ще изкарат до зимата и толкоз...

Първият ми стрептокарпус



Арлекина ми беше голямата любов



Първата колекция сентполии



Даже и хибискус имах - Равик ми го подари като затръгва към Германия



А градината бавно се разрастваше - димитровчета, стахис, гергини, арабис, жълта енотера (с която също се борих години наред), нигела, първи поръчки от форума, ирисите и традесканциите от Мерка все още дават цветове, защото дърветата са малки и има някакво слънчице и въздух... И навсякъде тази лилава китка, дето ѝ забравих името



Трябва пак да си я завъдя, че гледам на вилата се справя прилично и на сянка. Да, сетих се - еригерон

[Гео, граф]

С времето и безкрайните количества изгледани снимки и изчетени мнения във форума и нета постепенно започнах да осъзнавам, че цветна градина се прави с план - предвиждат се пътеки, зони на осветеност, форми на лехи, места за храсти и дървета, а не така урбулешката, както го правя аз. Но в своя защита ще кажа, че имам дадености и не мога да ги променям. Освен това като разбраха с какво съм се захванала, хората от форума започнаха да ми изпращат всякакви растения, щото нали аз, алчна и безотговорна , искам от всичко по много и бода полученото където ми видят очите. Бавно и полека градината доби... хм, да речем еклектичния вид, който си е и до ден днешен . При едно идване до мен, Иса ми измисли малки хълмчета, които да разнообразят елементарните правоъгълни форми



Тук съм коментирала: "Новия скален кът (повече кът, отколкото скален)''
Виждат се мечовете на ирисите от Мерка, които местих три пъти в опит да им осигуря малко от малко слънчице, докато накрая всичко потъна в сенките и сега имам само мечове без цветове ...



През 2013г. вече имам прилична ограда поне на една от площите - най-важната и слънчевата ! Надявах се да издържи поне 3-4 години, тя изкара 10, което си беше истинско геройство!



На следващата година и северната се сдоби с ограда, а растенията се множаха - едни загиваха или им поникваха крачета, но на тяхно място идваха нови и нови



Това гърне все още съществува, макар и на друго място, че пъна, за който беше заковано, изгни, но доста други не оцеляха.



През 2014г. Ноел преработи изцяло Боровските градини и голяма част от камъните от нейните пътеки (14-15 чувала) дойдоха в Подуенската градина и трите с нея и Силвия оформихме каменни алейки. Градината придоби съвършено друг вид





Междувременно се научих да размножавам рози и се започна...





Светна ми, че мога да ползвам камъни и дървье за декорации, включително и все още съществуващия "ДзЪннн"



Хълмчетата спряха да се виждат като релеф

[Гео, граф]

Междувременно във форума вреше и кипеше! Освен че из цялата страна хвърчаха с куриери китки от съфорумец на съфорумец, цели кавалкади съфорумци обикаляха съфорумски градини и купона се местеше със страшна сила, бяхме като пътуващ цирк ! Постоянно измисляхме причини да се срещаме и те не винаги бяха цветя, просто енергията на форума беше неудържима. Имаше и няколко души, които просто не можеха да стоят на едно място и непрекъснато измисляха градини за гледане. Най-активна беше Дени. Една събота ми звъни и вика: Идвам да те взема, ще те водя в една градина. Ама не казва къде, а на мен колко ми трябва. Пътуваме по магистрала Хемус, а тя стъпила на най-лявата лента и кара със 70. Изпреварват я от дясно, аз се потя в ужас ... Дени, защо караш тук, това е бързата лента, пречиш на движението, а тя - ми не мога по друг начин, аз съм градски шофьор и карам само в лявата лента навсякъде. Спирай, казвам, на първата отбивка, аз ще карам, ти само ме навигирай. Оттам нататък където и да ходехме, карах аз - и тя доволна, и аз спокойна. Заведе ме в Дивчовото тогава. При Иса. Онемях, захласнах се, побърках се тотално ........... Това беше първата градина, в която попаднах и която беше направена с план, с мисъл и знания, а тия двете като заприказваха на латински, чувствах се като пълен идиот . Завинаги оставих сърцето си там - в градината с къщата със сините капаци ! После ходих десетки пъти, но никога няма да забравя онзи първия...







... и се започна!

При Люб бяхме... знам ли... може би 5-6 коли народ. Бродехме из нейните дебри в ступор (поне аз със сигурност) и отвсякъде се чуваха хълцания и възклицания









При Роузловър, където видях невъзможно красиви и невъзможно количество рози







При Нини вече бяхме напълно ошашавени, защото да възприемеш в един ден три градини е извън човешките възможности ...





Ох, захласнах се в албумите със снимки и като нищо ще превзема темата с тях, но пък си струва

[Гео, граф]

Ей тази снимка не мога да пропусна - на рождения ден на форума 2013г. в бирария Дондуковъ

[Lilly]

еригерон / син/ мога да ти дам , ако ме подсетиш