Да ви кажа,съвсем съм изкукала тотално.Всички предполагам знаете,или почти всички които четете в моята тема какви глупости и лудетини върша и сте наясно с това с какво голямо лелеено желание поръчах непетата за бордюрчето си и каква тръпка и нетърпение ми беше.И сега какво,ми забравих изобщо ,че съм поръчвала нещо.Изключих ги изобщо.
Ама съвсем,тотално ги забравих.Защо,защото днеска имам рожденик.Малкото ми раче става на 19 години.Кокло хубави са тези години.Милото ми детенце порасна.Галя го странично,въздушно,не дава да го пипам,нали вече е голям
Колко много съм искала да пораснат децата,да станат големи,самостоятелни,да успея да ги отгледам.Сега си викам,колко пък хубаво беше когато бяха малки ,какво време беше,нали бях и по-млада,беше купон
Ех ,времето лети,направо прелита.Добре,че голямото дете ме подсети за цветята, сега със малкото отидоха да ги вземат.
Дано да не затворят и ксерокса ,че после и да се върнат и да преснимат дипломата,че да се запише детето онлайн в университета.И затова се бях умислила,да не изтърве срока за записване.Пък и барбекюто ме зове,ама ще видим,може да хвана ММ да пече скарата.Аз ще пържа картофите и салатите само.Направо ме е срам вече,тука мине не мине и почвам с почерпките,сега ще видя и вас да почерпя за моето раче осмаче.Осмаче казвам защото ми се роди в осмия месец и беше цяло чудо ,че оживя.До последно ме държаха в родилното да стискам всеки един ден,даже без околоплодни води бях останала,те изтекоха и ме блъскаха с някакъв скъп антибиотик.Три дена трябваше да удържам фронта,биеха ми всеки ден инжекция за отваряне на дробовете на детето,трябваше да са три .Що рев изревах тогава.Защото съм в осмия месец,а детето беше тръгнало.Изобщо не ставах от леглото,само до тоалетна и то със такъв страх.Даже тогава шефа на отделението ме питаше дали искам да ме прехвърлят с линейката в Шейново,че там имали апаратура за подобни случай и били по подготвени.Обаче аз отказах да мръдна,казах,че при тях съм родила първото си дете,при тях ще раждам и второто,че съм много доволна от тях за първото,защото пак имах големи проблеми.Хората се разтичаха и веднага докараха специализиран кувьоз, специално за моето осмаче.Благодарение на добрите специалисти там,детската лекарка беше супер,веднага поеха детето след раждането и се погрижиха за него.Е после седмица седя в кувьоза, и само го гледах отстрани.Един ден се разревах там,че всички други майки си носят децата със тях,а аз вече цяла седмица чакам и докторката ми разрешаваше със ръкавици да бъркам в ковиоза и да го галя,това по минутка в деня.Сега е вече голямо момче и пак не дава да го пипна
Много се разприказвах,след малко ще почерпя и тук,че ме зоват и вкъщи,децата се прибраха