Кукундрили на кафенце ... забранено за възрастни!

[Магдалена]

Мишеее, отново си заслужихте поздравленията! Както за ЧРД на детенце, така и за
заявеното намерение да продължи да учи! Искрено се радвам! Да е здраво момчето, да се сбъдват
мечтите му! Винаги да се подкрепяте!Радвам се, впечатли ме и големия ти син-
готовността му да поеме издръжката на братлето е много силен момент във всичките ви вълнения!
Страхотна "група "сте!
Сега по същество- виждам, Мария не е наминавала,пък сладоледът
първо сервиран! Вземам го, да не стане зян! Другите хапвания вече ги уважих !
Сладко ми е на душата с вас!

[Asarina]

Шами и от мен поздравления на и за младежите.
Да сте здрави и успешни!

[milena02]

Шами, да те радва много наследникът! Желая му лудост, кураж и късмет! Обърни сега внимание на младото поколение, което се е скатало на заден план от срам пред фронтмените - аз, Лалеевия и Лилката, комшийка наша. Хлапето направо се стреми да се скрие под масата!
Това е пресен кадър от мястото на събитието по здрач!

[Shami]

Маги ,Асаринче ,благодаря.благодаря
Маги,разтопи ме направо ,толкова ми стана драго Така се радвам,че ти е сладко да си при нас
Малкия сам изяви желание днес да е кандидат студент,точно на рождения си ден реши да се запише.Притеснява се за изпитите,но реши да опита,а ние го подкрепихме.Нищо не губи,само може да спечели.И да не стане тази година,другата пак ще опита.Ние сме зад него,каквото и да се случи.Всяка година на рождения си ден изяжда по една пържола,иначе през годината не хапва месо.Станало ни е като традиция.Аз приготвих пак пържолата и той си я изяде.Такива малки сюблимни моменти си имаме и с двамата.Баткото ,каквото и хубаво да кажа за него все ще е малко.Абсолютно съм сигурна ,че малкия щеше да постъпи по същия начин.Така съм ги възпитала от малки.Винаги да могат да разчитат един на друг за всичко.
И сега ми е драго да виждам как си подават братско рамо и си помагат
Асаринче, благодаря и на теб за хубавите поздравления и за двамата.И двамата ги заслужават

[Shami]

Еха,Миленка,какви сладури сте всички Много приятна компания сте,такива усмихнати лица ,така зареждате със позитивно настроение. А малкия е още по-сладък така,иде ти се да го намачкаш и нагушкаш ,нали е малък,че те големи като станат не дават с пръст да ги пипнеш
И благодаря за поздравите ,както и за тази хубава снимка,даже и аз се ухилих Наздраве!

[Shami]

А нашата Мерка ми липсва. Дано да е добре у нищо да не и се е случило,но взех да се притеснявам за нея нещо

[сюзан]

Шами, да са ти живи и здрави момчетата и ти да си здрава да им се радваш! На рожденика пожелавам късмет и да успява във всичко!

[Shami]

Сюзан,блгодаря ти много Това е най- важното и аз и децата да сме здрави,другото ще си се нареди някак
Ето,започва нов ден,ежедневието ни повлича,завърта ни като в центрофуга и неусетно дните отлитат един след друг.
Често забързани за какви ли не дела и дейности ние забравяме да се радваме на самите хубави моменти.
В един момент се усещаме,но твърде късно.А нищо от това няма да се повтори.Но докато човек е млад не мисли много,много.Когато вече годините напреднат,започнат да те напад болести,тогава чак си даваш сметка ,как си изживявал толковаа хубави неща,че и лоши,но така с лека ръка.Иска ти се да върнеш времето назад,но уви,не можеш.
Трябва да се научим да се радваме на всеки един ден от живота. Измислят ли машина на времето веднага бих се качила в нея.Иска ми се да изживея тези мигове отново.

[milena02]

Шами, моят баща, който беше умен човек, университетски преподавател, имаше една любима фраза, с която ме напътстваше от най-ранна възраст. Казваше: "Давай смело и смахното, моето момиче!" Явно първите 7 години действително ти програмират живота, защото аз винаги така съм живяла - смело и подчертано смахнато. Оказа се обаче, че инженерът - мой татко - е влагал чисто рационална мисъл в бащиния съвет, а не само обещание за емоционални дивиденти. С тази моя "смахнатост" и абсолютно незачитане на стереотипите аз всъщност направих скромната си кариера. Наскоро ми гостува първият ми главен редактор, който не само ме взе на работа през 1993 г., когато бях невръстна току-що завършила студентка без ден трудов стаж, но ме и тури за шеф на отдел "Общество и култура" в информационна агенция "Балкан". Имах подчинени 20 репортери и 24 кореспонденти в страната, без да имам хал-хабер от журналистика изобщо. Аз просто не знаех какви задачи да им давам на тези хора, които сутрин сядат на оперативка с тефтер и писалка и ме гледат в очите. Накрая, за да спася положението, започнах да им давам най-шизофреничните идеи, които обаче винаги се оказваха печеливши. Нашият отдел стана легенда. Давахме го смело и смахнато. Постоянно се движехме по ръба на закона и на професионалната етика. За нас не беше проблем, ако не ни дават някой си проектозакон, да откраднем куфарчето на Ахмед Доган, докато говори от трибуната. Та го питам този Иванов, докато ми беше на гости, с какъв акъл ме взе навремето. Той вика: "Никога не бях провеждал интервю за работа с по-смахнат човек, ти беше пълна откачалка и аз си казах: ето, това и трябва на журналистиката, че да живне, и се оказах прав".
След "Балкан" ме поканиха като главен редактор на едно идиотоско, според аршините на тогавашното време, начинание - да стана главен редактор на първата информационна агенция, работеща изцяло в интернет. Тогава единици хора имаха компютри, а за интернет не бяха и чували. По-смахнат проект от този не можеше да съществува. И моментално приех. Колегите от бранша ми се смееха и ме сочеха с пръст като виден ненормалник. Но така се положи началото - чрез агенция News.bg - на интернет медиите в България. А когато подписах договори с The Telegraph и CNN да отразяваме събития и за тях, никой вече не се смееше и се започна масовото инвестиране в този вид медии. Така че, Шами, началото на това днес всеки да се информира през телефона си на родна почва го положи твоята смахната приятелка. Ако те познаваше, баща ми и на теб би ти казал: "Давай смело и смахното, моето момиче!" Но защото не те познава, а и вече е покойник, ти го казвам аз!

[Shami]

Миленка,благодаря ,докосна ме силно и дълбоко в сърцето.Боже сега пък ще взема и да ревна ,така ми стана мило,хем ми се реве,хем се усмихвам,някакво такова необяснимо вълнение ме е обзело.Явно критиката ме удря емоционално.
Това със куфарчето ме разсмя обаче Спомням си,че имаше някаква разправия по едно време,но новини много рядко гледам или чета,та не помня точно,но това ми е направило явно впечатление тогава и го помня
Много сте били смахнати значи