Подуенската градинка

[Гео, граф]

Ей, момичета, зарадвахте ме с интереса си ! Мислех си, че твърде много съм досаждала през годините с тази градинка и че ще си пиша само за свой каприз. Сърдечно ви благодаря ! Мечтица иска да не бързам, затова ще започна да се разпростирам малко повече (Оленка, внимавай какво си пожелаваш, защото не знаеш каква говорилня съм , ако няма кой да ме спре ). Мина ми през ум да прегледам темата си в Представете се, за да хвана някаква хронология, обаче като видях над сто страници, веднагически се отказах - ще карам по спомени и по моментни хрумки. Но тъй като в момента имаме страшно много работа, ще продължа в някой следващ ден, когато е по-спокойно.

Та значи... очаквайте продължение

[ljuboznatelna]

Гео, така концентрирано, си е направо нова градинка! Така бързо расте и се преобразява! А и ти разказваш много интересно!

[Lalel4e]

Най-накрая успях и аз да изчета! Ми време си беше да попишеш и ти малко
Много вълнуваща историята на форума! ...и малко тъжна

А защо качваш снимки през фйеса, бре?! След седмица ще изчезнат, а темата е... вечна! Трябва да е вечна!

С времето и безкрайните количества изгледани снимки и изчетени мнения във форума и нета постепенно започнах да осъзнавам, че цветна градина се прави с план - предвиждат се пътеки, зони на осветеност, форми на лехи, места за храсти и дървета, а не така урбулешката, както го правя аз.

За съжаление, трябва да потвърдя тази максима. След 6 години блъскане напоскоки ей тъй, само щот уж ми правело удоволствие, осъзнах, че удоволствието щеше да е по-смислено, ако знаех какво правя... Не знам какво е урбулешка (пак нова дума! Аз реших че стига съм учила вече, време е да прилагам наученото дотук, пък докъдето стигне. Ама не, моя живот не го интересува и продължава да ми сервира требности ) ама и аз досега съм на урбулешката.
Измъкване има ли?

[Гео, граф]

Най-накрая успях и аз да изчета! Ми време си беше да попишеш и ти малко
Много вълнуваща историята на форума! ...и малко тъжна

Ааа, нямам време в сезона, Лече, иначе ще пусна роман с продължение, да четеш до нощИте

А защо качваш снимки през фйеса, бре?! След седмица ще изчезнат, а темата е... вечна! Трябва да е вечна!

Ами във фейса са всичките ми албуми, какво да правя! Едно време ги слагах в Снимка.бг, обаче тая платформа рухна и ги загубих. Дай идея къде да ги държа, та хем да са ми под ръка, хем да не изчезват


За съжаление, трябва да потвърдя тази максима. След 6 години блъскане напоскоки ей тъй, само щот уж ми правело удоволствие, осъзнах, че удоволствието щеше да е по-смислено, ако знаех какво правя... Не знам какво е урбулешка (пак нова дума! Аз реших че стига съм учила вече, време е да прилагам наученото дотук, пък докъдето стигне. Ама не, моя живот не го интересува и продължава да ми сервира требности ) ама и аз досега съм на урбулешката.
Измъкване има ли?

Урбулешката - за такива като нас с теб означава прибързано, необмислено, безразсъдно и неразумно действие през куп за грош ... И няма измъкване, доказала съм го емпирично за почти петнаесе годин оран и копан в градината

.............................................

Малко ще се върна в хронологията, защото не бива да пропускам легендарните рождени дни на форума. Първоначално ги правехме в бирария ДондуковЪ, но постепенно той стана тесен за форумската душа и ни потрябва по-широчко място с търпеливи собственици. Шестото череде през 2015г. беше първото сериозно подготвено начинание - с цял екип по програмата, с подаръци и изненади.







Голямата изненада на този празник беше внезапната поява на Дени, която вече живееше в Шотландия! Беше долетяла тайно и последваха прегръдки, вълнение, сълзи от радост



Беше направила такова сърчице за всеки



За свое изумление получих специална награда за стил и прическа . Никой не знаеше, че съм решила да се дегизирам (като идиот ) и се получи неочаквано смешно. Легендата беше следната - "новото'' форумно другарче вчера се регистрирало, а днес идва на празника да помага в раздаването на подаръците, един вид представяне пред обществото... ама ме познаха, щом проговорих и падна голям хилеж, особено когато Бел, потресена от вида ми, беше попитала на ушенце Ноел: КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ Е ТОВА????



Това е орхидея, да не помислите, че е клематис. С клематисите е Тобо (и с орлите също )



Мерка ми беше направила голяма галерия, но нека да не прекалявам с излагането, макар че в албума, който имам от събитието, съм вездесъща . А, сетих се! Тогава разказах на живо терзанията си и заклех форума никога, при никакви обстоятелства да НЕ САДИ ФИТОЛАКА!!!

Същата година имаше и призове за КГБ (Клуб на готините баби), които виждате на снимката долу



Група Габрово-Севлиево също имаше преживяване с колата, но всичко свърши добре след светкавичната намеса на АлексАлекс12 и вече не помня още кой, но нямам снимки - за съжаление темата е празна откъм фотодокументи, но ми се въртят N-броя хризантеми в дребна колица . Помня, че Калико тогава разправяше, че лично ще проверява дали всяка градина има Дарби и че ще има санкции за лиспата му, Надето разказа за една ожесточена нощна битка с голите охлюви, Нини за емблематичните си кръгове, нашата Райна Княгиня Мишето получи байряк от Иса с поръчението да го избродира, незабравимият ни Агент02 разходи кожения си костюм по подиума... Ех, стига толкова за днес, че нещо...

[Тутти]

Чета и съпреживявам. Много хубаво разказваш, синтезирано и емоционално.

[Lalel4e]

imgur - можеш и да съхраняваш, и директно да копи-пействаш готовия линк към форума. Това е същото онова “зелено човече”, дето вече го няма. Регистрираш се, качваш си ги, супер е.
А защо не ползваш през Postimage - това синьото бутонче под полето за писане? Аа, викаш съхраняваш ги на външен носител, затова.

[Гео, граф]

imgur - можеш и да съхраняваш, и директно да копи-пействаш готовия линк към форума. Това е същото онова “зелено човече”, дето вече го няма. Регистрираш се, качваш си ги, супер е.
А защо не ползваш през Postimage - това синьото бутонче под полето за писане? Аа, викаш съхраняваш ги на външен носител, затова.

Аууу, imgur ... що ме пцуваш ся ?!? Да не мислиш, че знам квой туй ? Ще изръчкам децата да ме осветят по въпроса, дано да стане !

[Lalel4e]

Бе кой та пцува, бре?!
Пишеш го у гугъл и ти излиза сайта. То е платформа по-скоро.
Имидж банка. Ш са справиш!

[Гео, граф]

... Ш са справиш!

Обещаваш ли ?!?

[Гео, граф]

Имам още една забавна история с пън, която не помня дали съм разказвала. Един ден мернах в храсталаците между блоковете почернял, обгорял пън, който веднага ми се хареса. Показах го на Шефа с тайната надежда да ми помогне да го привлача към градината, той се намръщи неодобрително и вика: Глей го къв е грозен такъв черен, ще намерим по-хубав. Е, да, сигурно има много по-хубави някъде, ама мен сън не ме лови - искам го и толкоз! Скоро след случая на път към Дивчовото наминава Иса, разглеждаме и коментираме около блока и аз се сещам за пъна, оплаквам ѝ се, че не мога сама да го домъкна, а тя - къде е, дай да видя. Отиваме до него, тя се навежда без да каже и дума, повдига го от единия край, аз грабвам другия и го понасяме като клошарки (с нея имам и друг случай на влачене на дънери, ама по-нататък). Мъж ми като ни видя, само се плесна по челото, помогна да го примъкнем, изчака да решим как да стои (щото нали го въртим във всички посоки, докато ни хареса), изкопа дупка и го ''посади'' в нея. Така се сдобих с ''мечето'' . През годините го декорирах с различни китки в краката му, но тъй като е в плътната сянка на блока и на един конски кестен, оцеляваха за кратко. И хости, и хойхери, най-дълго устиска една куче-марка хвойна, ама и тя накрая се гътна. Сега съм сложила пак една хоста и стискам палци да се запази ! Хм, ровох, рових и едва намерих снимки с тоз дънер, обикновено съм снимала лехата, а той е встрани от нея - ей там на заден план:





Тази мрачна ноемврийска фотка я направи Малката Ида, когато беше тук за череде на форума. Въпреки всичко случило се по-късно, пазя и хубавите спомени от нея:



Горе-долу по това време започнах масирано да влача камъни от пустеещи места наблизо. При поредното гостуване на Ноел и при сходна ситуация както с мечето, Шефа запали колата, закара я при най-сериозното ''находище'' и надовлече сума камънак. Ноелката с блеснали очи го обяви за свой герой, а той глътна корема и започна да припка наоколо ни