В момента чета...

[Гео, граф]

Чета сага за Кланът Отори на Лиан Хърн (всъщност Джилиън Рубинщайн), австралийска писателка с космополитен дух - родена в Англия, израснала в Нигерия, женена в Австралия, преподавала в Хонг Конг, започва като детска писателка, поддържа десетилетна любов към митологията и историята на Япония, чието изражение е тази поредица.

От всичките ѝ творби на български е преведена само серията Кланът Отори, която се води фантастичен трилър, но според мен определението е подвеждащо, защото в нея фантастика няма, има намеци за магически способности, та би могла да мине по-скоро за фентъзи, макар и донякъде условно. Дълбокото познаване на японските традиции, култура и език от страна на авторката създава автентична среда за героите ѝ - една средновековна Япония на феодални владения след битката при Секигахара (не знам защо има толкова много книги за времето на шогуната Токугава, явно е много интересен етап от историята). Традиционни и не чак толкова традиционни религиозни практики, ясно изразени касти, самураи по Пътя на Бушидо, тайни общества на наемни убийци са определящи начина на живот и мисленето на този уж измислен свят, който е дотолкова идентичен с периода Едо, че читателят може да намери доста паралели с действителни исторически събития. Всичко това в една или в друга степен е описано твърде реалистично, въпреки твърденията на Лиан Хърн че целият свят е рожба на въображението ѝ. Сагата е построена и написана в характерния обран, семпъл японски стил, макар че се усеща западното светоусещане на Хърн (в сравнение с автентични японски произведения, които съм чела), което я прави по-леко читаема, по-разбираема за европейския ум поради големите културни различия.

Главният герой Отори Такео, наследникът на клана Отори, е със сложен произход и особена семейна история, в която са заложени капани. Надарен е с редки и почти свръхестествени способности, заради които става пленник на Племето - тайна организация от наемни убийци. Разкъсван между родовата си обвързаност с Племето и обещанието, което е дал пред осиновителя си, Такео постоянно бива изправян пред трудни избори, допълнително усложнени от древно пророчество. Има и комплицирана любовна история в най-добрите японски традиции, има добри битки, заплетени политически взаимоотношения, борба за власт както във всяко уважаващо себе си фентъзи. Нямам навика да разкривам сюжета, но все пак е важно да пусна някаква уловка, за да привлека вниманието налЕ

ПП. Може би трябваше да пусна анонса в темата за фентъзи, но тя май се посещава от по-малко читатели, основно от любителите на остросюжетните жанрове. Тук си му е добре

[pepelqshka71]

Имам нова придобивка
Търсейки ново заглавие в озон, попаднах на "Сянката на боговете" на Джон Гуин. Да си призная, че се впечатлих от корицата, но прочетох и описанието и изглежда обещаваща. Тези дни я почвам.

[Гео, граф]

Имам нова придобивка
Търсейки ново заглавие в озон, попаднах на "Сянката на боговете" на Джон Гуин. Да си призная, че се впечатлих от корицата, но прочетох и описанието и изглежда обещаваща. Тези дни я почвам...

Чети, чети, Пепеляш, после споделяй да знаем и ние !

Кланът Отари повлече крак и ме хвърли в бурните води на японската средновековна история. Покрай новият сериал Шогун, който съм решила да гледам, препрочетох книгата на Клавел и установих, че почти нищо не помня от нея за мое изумление ! Вярно минали са повече от 30 години, ама все пак нещичко ... От филма с Ричард Чембърлейн помня повече, отколкото от книгата, та ми беше безкрайно интересна. Всъщност си давам сметка, че днес съм много по-запозната с тази част от японската история, след като съм чела Тайко и Мусаши на Йошикава. Защото Клавел е построил сюжета така, че периода, за който пише, е пряко свързан с този преди него, с воините на Тойотоми Хидейоши за обединяване на разпокъсаните феоди на островите и непознаването на предисторията, може да води до неразбиране на мотивите на героите. Иначе Клавел традиционно пише завладяващо, двата тома ги изядох за седмица, като освен пътувайки към и от работа, четях и НА работа, даже на моменти се чувствах като ученичка, която крие интересната си книга под учебника по география да речем

[Мария Николова]

Едно време мама е била абонирана за списание "Икономия и домакинство". Пазеше няколко пълни годишнини.Още в прогимназията ги изчетох всичките. Не че станах някаква кой знае каква домакиняя, или пък поне малко икономична.
Приложение към списанието беше "Библиотека за жената". От целия куп помнех само едно заглавие на корици от розоваа тънка хартия - "Убийството на Роджър Акройд". Само това. Нищичко от сюжета, нито името на автора.
Гледах в книжарницата миналата седмица за някое ново заглавие на Агата Кристи - първата дама на криминалната литература - и, за да не излеза с празни ръце, взех нещо много далеч от "моя" жанр - "Архитектката от Ню Йорк" от германката Петра Хуке.
Но си избрах да препрочета "Алиби" на Кристи, с оригиналното заглавие "Убийството ва Роджър Акройд". После препрочетох "Убийство край Нил." И си замечтах да повторят TV-поредицата "Поаро".
Накрая дойде ред и на архитектката.
Издателска къща ЕМАС е започнала една поредица "Будителки". С пояснението "Без тях историята днес нямаше да е същата." Видях и рекламираните титули на 4 от поредните книги. На днешната дата имах да ползвам в "Хеликон" намаление от 10% за всякакви стоки. Събрах наличните заглавия - още 9 от "Будителки".
Хубавото на лошото да си сам, е че можеш да четеш до разсъмване и да станеш към пладне.
Сега се връщам към страниците за дамата от Ню Йорк - конструктор на мостове.